Класифицирането на болестите e система от рубрики (групи), в които конкретните нозологични единици са включени в съответствие с приетите критерии. Целта на Международната класификация на болестите (МКБ) е да се създадат условия за систематизирана регистрация, анализ, интерпретация и сравнение на данните за смъртността и заболеваемостта, получени в различни страни или региони и през различно време. Международната класификация на болестите се използва за преобразуването на словесната формулировка на диагнозата на болестите и другите проблеми, свързани със здравето, в буквено-цифрови кодове, които създават удобство при съхраняване, извличане и анализиране на данните.

Международната класификация на болестите може да се използва за класифициране на болестите и на другите проблеми, свързани със здравето, регистрирани в различна по вид документация относно здравето и естественото движение на населението. Първоначално тя се е използвала за класифициране на причините, довели до смърт, посочени в смъртния акт. По-късно нейните рамки са разширени, за да се включат диагнозите, необходими за статистиката на заболеваемостта и други видове информация за здравето.

Първите опити за класифициране на болестите започват от XVII век в Англия във връзка с проучвания на смъртността при децата. През XVIII и XIX век опитите продължават и в други страни (САЩ, Франция, Канада, Германия и др.), и се разработват списъци на причините за смърт. За пръв път през 1900 г. е приета Международна класификация на причините за смърт и е препоръчано тя да се ревизира през 10 години. Работата по Класификацията продължава, нейният обхват се разширява и тя започва да се използва и при проучванията на заболеваемостта. Активно се включват експерти от по-голям брой страни. В периода до 1938 г. са направени 5 ревизии на Класификацията, приети от Международния статистически институт и Организацията по здравеопазване към Обществото на народите. В шестата ревизия, приета на Световната асамблея по здравеопазване (след създаването на СЗО на 7 април 1948 г.), се препоръчва образец на международно медицинско сви­де­телство за причината за смърт, което се въвежда поетапно във всички страни-членки на СЗО. Следват 7-ма (от 1955 г.) и 8-ма (1965 г.) ревизия на Класификацията.

Деветата ревизия на МКБ, която и в момента се използва в България, е приета през 1975 г., а у нас е въведена от 1980 г.

Десетата ревизия на МКБ е приета на 43-ата сесия на Световната асамблея по здравеопазване, влиза в сила от 1993 г. и е внедрена в повечето страни в европейския регион и в света.

Главното нововъведение в Десетата ревизия е използването на азбучно­цифрова система на кодиране, предполагаща наличието в четиризначната рубрика на една буква, след която има три цифри. Тази система позволява да се увеличат повече от два пъти (в сравнение с Деветата ревизия) размерите на структурата за кодиране. Сегашният вариант на ревизията съдържа около 11 000 рубрики.

Деветата ревизия съдържаше 17 класа и 2 допълнителни класификации, а десетата – 21 класа. Наименованията на някои класове са променени, за да може съдържанието им да бъде означено по-точно.

Въвеждането на новата Класификация е част от процеса на хармонизиране със статистическата информа­ция в страните-членки на Европейския съюз. Въвеждането й в страните от европейския регион се подкрепя и от Евростат с оглед на осигуряването на сравнимост на данните между страните от ЕС.

МКБ се превърна в стандартна международна диагностична класификация за всички общи епидемиологични цели, както и за много други цели, свързани с управлението на здравеопазването. Те включват:

-анализ на общата ситуация, свързана със здравето;

-характеристика на здравето на отделни групи от населението (напр. по пол, възраст, социална група, местоживеене и др.),

-наблюдаване на динамиката в честотата и разпространението на болестите и на други проблеми, свързани със здравето, в тяхната взаимовръзка с различните фактори, влияещи на отделните лица.

Подготовката за въвеждането на Х ревизия на МКБ в България започна през 2000 г. със съвместните усилия на държавните инститции, имщи пряко отношение към проблема – Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и НЗОК.